Снимка: СБХ
От 05 до 22 февруари в залите на Шипка 6 в София Румен Атанасов представи своята живопис с експозиция озаглавена „На живо“. Подобно категорично съвпадение между названието на изложбата и специфичните особености на личния стил на художника не се среща често в художествената практика. Румен Атанасов е един от малкото съвременни художници, който с действителна амбиция, отдаденост и неуморна настоятелност работи plain air. В наши дни, това не е често срещано явление. Векове наред художници от различни епохи са визирали натурата с нагласи, които варират от прецизно копиране на природни елементи и вмъкването им в различни по характер композиции, до декори изграждащи фантастични пейзажни обстановки. Макар и рядко, има исторически периоди, в които пейзажът въобще отсъства /изкуството на Месопотамия/.
Всъщност моментът, от който нататък пейзажът грабва и концентрира вниманието на твореца като пълноценна възможност за себеизява, вдъхновение, постулиране на формоизграждащи и цветови проблеми - с други думи на пълноценен жанр в изкуството, хронологично не е толкова далече от нас. Без съмнение извеждането на пейзажа като основна форма на художествена изява дължим на импресионистите, не само предвид революционните промени, които те въвеждат в начина на живописване, но и поради значимият факт, че основанията за техния специфичен начин на работа се крие именно в природните дадености. Именно импресионистите са художниците, които „провиждат“ някои от тези природни характеристики като изменчивостта на светлината, непрестанната смяна на нюансировката, играта на тъмно и светло /формално изкушение/, смяната на движението на атмосферата, осветеността. Аналогията с човешките преживявания и емоции в този случай е очевидна и оттук нататък започва един безкраен диалог между художник, светлина и природа, който не секва и до днес.
Румен Атанасов се представя за първи път така пространно и мощно пред нашата публика. В Шипка 6 са експонирани 147 творби изпълнени основно с акрилна техника, след които и 60 акварела. Подчертавам тази обемност на експозицията, защото авторът, въпреки големия брой участия в пленери /!/ и няколко камерни изяви, няма онази категорична популярност, която заслужава. Като оставям настрана неговата пословична персонална скромност, изложбата е чудесен повод да вникнем в едно творчество с много сериозна измерения и пластични постижения. Трудно неговата художествена продукция може да бъде причислена към някакво отчетливо, ясно обособено художествено направление. В съвременното изкуство е неуместна йерархична класификация на художниците според това дали работят в ателие или някъде другаде. Подобна характеристика обаче носи важна информация за нагласите на художника и неговата творческа стратегия. При Румен Атанасов тази стратегия е подчинена на един единствен императив - неизменното му присъствие в реалния пейзаж. Практически той не рисува в ателие, а само навън. Неслучайно изложбата носи названието „на живо“ и това е вече директно указание за характеристиките и начина на неговата работа. С изострени сетива спрямо моментната обстановка, с желанието да прехвърли мигновено върху платното завладяващото впечатление той е в състояние да полага пастьозно цвета, при необходимост със замах да подчертае детайл или омекоти планове, да акцентира върху определен детайл или внуши мащабността на обема. Румен Атанасов е овладял пълния регистър от цветовото конструиране на пейзажната обстановка и без да робува на канонични предписания се движи свободно в много широки пластични граници. Някои от неговите работи - особено акварелите - достигат до категоричната изказност на едно изпълнено с много атмосфера абстрактно цветово внушение, в други пейзажи властват светлинни танци на наситени цветове. Понякога пейзажът помрачнява от сгъстените облаци на изсипващия се дъжд, чиито капки се долавят върху влажната акварелна хартия или пък яркия блясък на пронизващ светлинен лъч осветява причудлива форма на скала или самотна хижа. С други думи - налице е портрет на природата в нейните безкрайни вариации и неповторимост, съпътствани от желанието на автора задъхано да запечата моменти, които обикновеното възприятие не е в състояние да регистрира. Какъв е резултатът от това взаимодействие между художника и природата - този диалог, който се осъществява на място без предварителни договорености или програмни обосновки? Преди всичко това е особената самоценност на всеки пейзаж. Видяни в изложбената зала пейзажите греят като отделни, самостоятелни, уникални структури, в които присъстват два основни компонента. Първият от тях носи енергията, с която ръката на майстора, изгражда сложна живописна материя, водеща проникновено окото на зрителя в богатство от хармонии простиращо се от монохромност до контрастна полифоничност. Вторият момент, с не по-малка значимост и достатъчно властно присъствие, налага своя отпечатък върху творбата катализирайки началните пориви на авторовите търсения, които отдават дължимия респект на природните дадености. Така ставаме свидетели на един своеобразна портретност, която носи характеристиките, както на природата с нейните безкрайни превъплъщения, така и на вътрешното преживяване на автора, който се чувства окрилен от възможността отново и отново да улавя нейните цветови и пластични предизвикателства. Без съмнение тук става дума за един разговор между човека и природата и той е равностоен, защото само на зрящия е дадена възможността да проникне там, където за другите е безлична тъма. Румен Атанасов води този диалог с проникновението и размаха на зрящия художник.
Борис Данаилов
Comments