25 март – 12 април 2024
„Черни рисунки“ е изложба, която се опитва обективно да отрази и едновременно с това да фокусира вниманието на зрителя върху негативното – случващо се в настоящето онтологично, в което противоречията между метафизика и диалектика губят значение.
Свидетели сме на войни, масови мигрантски потоци и земетресения, често завършващи със загуби на човешки животи, експлоатация на тежък физически труд. И право на всеки артист е да избере дали да реагира на всичко това или да даде воля на въображението си, като създаде свой собствен субективен свят, подобни l‘art pour l‘art и да заживее в него. Аз избрах първото, като веднага искам да кажа, че инспирацията за това идва не само от бруталното настояще, но и Франсиско Гоя с неговите „Черни картини“. Винаги съм се възхищавал не само на майсторлъка му, но и на факта, че той еволюира от „придворен художник“ до свободен артист, сочен от изкуствоведите като творец – яростен критик на своето време, и същевременно като основоположник на съвременното изкуство. Какъв избор! Да се откажеш от себе си, за да бъдеш още повече себе си!
В експозицията съм включил творби, които условно нарекох рисунки, въпреки че са изпълнени върху платно, рисувани с акрилни бои и въглен и между тях има такива в доста големи формати. Преобладават монохромните тонове от най-ниския регистър, а тежкият черен контур на въглена допълва драматичното, на моменти тягостно чувство от факта, че за голяма част от хората светът днес не е добро място за живеене. И ако не мога в този контекст и в този момент да ви пожелая „Приятно гледане!“, то нека, гледайки, се замислим как можем да го променим към по-добро.
Илия Лалев
*ЗА АВТОРА
Илиян Лалев е роден през 1962 г. в град Нова Загора. През 1987 година завършва НХА в класа на професор Найден Петков.
От средата на 90-те години участва активно в процесите, свързани с осъвременяването на българското изкуство и в частност на живописта. Лалев се опира на тезата за равнопоставеност на изразните средства като функция на идеята на творбата и в противовес на апологетите на теорията, че съвременното изкуство е „отхвърлило четките и боите“.
Автор е на множество изложби (инсталации, пърформанси, акции), голяма част от които със социална и политическа насоченост, като: аудиовизуалната структура Очакваме включване (1998), пърформанса L’ protest pour l’ protest (2013), акцията Не на Подмяната, не на художествената олигархия пред СГХГ (2015).
В тази посока създава два Life art проекта – СДК I и II (следдипломни квалификации – треньор по бокс и готвач, видео, принт и редимейд), отразяващи въздействието на променящата се политико - икономическа инфраструктура върху културата в контекста на посткомунистическото общество у нас. През 2015 Илиян Лалев създава и е куратор на проекта Мащаби в..., който се оформя като единствения по рода си организиран форум за социално и политическо визуално изкуство у нас и има четири издания.
Има над 15 самостоятелни изложби, сред които: Подробности от интериора (1995, галерия Стълбата), При затворени врати (1998, галерия Райко Алексиев), Handmade (1999, ATA – Център за съвременно изкуство), Очакваме включване (2000, галерия Ирида), Пропусната възможност (2008, галерия Арт алея), Нарисувани наблюдения (2013, галерия Ракурси), Мъртво вълнение (2021, галерия Стубел) и редица други.
Commentaires